3 февруари, 2010

Законът за етажната собственост – или недъгавото дете на 40-то НС

Павел ТЕНЧЕВ

Ако българският парламент реши да преръкотвори закон за непиенето на ракия /може и бира, вино и пр. алкохолни/, то две са характеристиките на първо четене, които може да бъдат дадени за него: или че мнозинството от законотворците не са в час, или че го правят за шепа „трезвеници“ със силно лоби, а останалите са зомбирани. Ако законът влезе в сила /без вето на президента/, става още по-екзотично – 80 процента от българския народ ще вземе най-редовно и миролюбиво да престъпва закона, тоест хората ще се превърнат в престъпници. Това ще дойдо малко в повече на Европа, на „съюзниците“, комшиите. В България обаче всичко е възможно. В 40-то Народно събрание мнозинството реши да приеме Закон за етажната собственост. Закон, според който трябва непрекъснато да се регистрираш, да си избираш някой, който да те представлява – домоуправител, някакво общо събрание да решава какво ще правиш с онази идеална част от етажната собственост, която ти се полага, да ти позволява дали да гледаш куче, котка, папагал, игуана и пр. живинки в личния си апартамент, който и без друго си закупил с много усилия и с не по-малко го поддържаш. Ако това е било дневния ред на обществото, а не реформите в здравеопазване, съдебна система, образование, данъци и други неща, с които ежедневно се сблъсква „редовия“ български гражданин, здраве му кажи. Добре, че не се заредиха и други закони, свързани с неетажната и други всевъзможни собствености. Защо ли въобще избраниците имат табиета от време на време да раждат мъртвородени закони? Вероятно заради онези две характеристики, споменати в началото на това писание. Така че, хайде моля ви се, г-жи и г-да представители на народа, не създавайте норми, които и вие самите, и вашите близки, и вашите избиратели, няма да спазват.

Коментирай